Синдикат Образование: Основният етап в училище да е до 8. ...
Основното обучение трябва още веднъж да се приключва след 8. клас. За тази смяна е належащо да се изследват опциите на главните учебни заведения за банкет и да се подсигурява заетостта на всички учители.
За такава смяна се обяви Синдикат „ Образование “ в своя позиция по основни цели в просветителната система. от профсъюза акцентират, че пред системата стоят доста сериозно значими цели, без чието решение сполучливото ѝ развиване е немислимо. А синдикатът носи отговорността да бъде гласа на хилядите български учители, които всеки ден влизат в класните стаи. Този глас би трябвало да бъде чут, тъй като точно той може да построи най-правилните и устойчиви просветителни политики, се споделя в мнението.
На база на десетките проучвания, Синдикат „ Образование “ упорства още
• В начален стадий (1.–4. клас) да се възвърне оценяването, в това число опция за еднократно повторение на класа при ясни езикови и обществени дефицити. Целта е реализиране на действителни познания, умения и компетентности, а не бърза писта през целият начален стадий.
• Националното външно оценяване (НВО) след 4. и 10. клас би трябвало да бъде отстранено, защото съставлява неефективна статистическа тежест върху системата.
• Задължителната матура по математика би могла да бъде въведена едвам след преструктуриране и облекчение на образователното наличие и изхвърляне на висшата математика от междинното обучение.
В позицията се взима отношение по пет основни политики за избавяне на българското обучение. Ето какво гласи мнението.
1. Кадровата рецесия: Кой ще учи децата на България на следващия ден?
" Българската просветителна система е изправена пред демографска злополука. Почти половината от учителите са на възраст над 50 години, а към една трета – над 55. Предстои всеобщо пенсиониране, а дефицитът към този момент е осезателен, изключително по естествени науки, технологии, инженерство и математика (STEM), както и по български и непознати езици. Липсата на експерти е обичайната за дребните обитаеми места.
Най-тревожно е, че въпреки висшите учебни заведения да създават задоволително педагогичен фрагменти, по-малко от 20% от приключилите влизат действително в учебно заведение. А над 70% от младите учители напущат още през първите три години. Основните аргументи са:
- Непоносими условия на труд – стрес, липса на поддръжка, несъразмерна администрация.
- Неконкурентно заплащане по отношение на други специалности.
- Липса на дейно попечителство и поддръжка към младите учители.
- Враждебно отношение от родители и институции.
Нарастващото натоварване основава серпантина на бърнаут и овакантяване. Изходът е освобождение на учителите от непедагогически задания посредством въвеждане на спомагателен личен състав: админи, посредници, обществени служащи, асистент на учителя и други
2. Учебно наличие, отговарящо на възрастта и действителността
Образователната система преподава от ден на ден, а учениците знаят все по-малко. Учебните стратегии са претрупани, написани на език, несъответстващ за възрастовите благоприятни условия на учениците. Резултатът – механично зубрене, ниска мотивация и функционална неначетеност.
Реформата би трябвало да бъде радикална – не просто олекотяване на наличието, а промяна на философията: от елитарна към приобщаваща и разбираема за всички.
В същото време,
съществуващата система за оценяване, и по-конкретно Националното външно оценяване (НВО), се явява съществена спирачка за всяка промяна в преподаването.
Налице е политическа воля за прекосяване към компетентностен метод и рамкови стратегии, фокусирани върху умения. Но до момента в който ориста на учениците след 7. клас зависи от изпити, които са напълно съдържателно насочени и брутално фокусирани към 2 предмета, учителите са сложени в невъзможна обстановка. Високият залог на НВО принуждава всички – учители, възпитаници и родители – да се концентрират напълно върху подготовката за теста, което значи запаметяване на обстоятелства и решение на стандартизирани формати, омаловажаване на множеството образователни дисциплини, които са решаващи в педагогиката. Това измества на назад във времето развиването на сериозно мислене, креативност и умения за решение на проблеми. Докато този модел не се промени, всяка друга промяна ще бъде алегорична.
3. Агресията в учебно заведение: когато институцията губи престиж
Учителите и учениците стават жертва на растяща експанзия. Инцидентите нарастват внезапно – над 4000 за година. Нараства и насилието по отношение на учителите – регистрирани са 207 случая на експанзия против преподаватели за предходната образователна година.
Агресията е признак на " прочувствената неначетеност ", която системата създава. Както видяхме, просветителната система е захласната от академичното наличие и изцяло подценява развиването на обществени и прочувствени умения като емпатия, ръководство на гнева, решение на спорове и приемливост. Децата не се раждат с тези умения – те би трябвало да бъдат преподадени и моделирани. Когато учебното заведение абдикира от тази своя възпитателна функционалност, то оставя вакуум, който, при липса на съответни модели и в фамилията, се запълва от примитивни реакции – т.е., експанзия. Епидемията от експанзия е директно разследване от неуспеха на възпитателната, а освен на дисциплинарната функционалност на фамилията и учебното заведение, дефицит на прочувствено образование, неналичието на ефикасна предварителна защита и неявяване на пълномощия за учителите. Съществуващата нормативна уредба не пази реда в клас. Учителят е " обезоръжен ", а агресивното държание остава безнаказано.
Необходима е незабавна смяна: връщане на престижа на учителя, възобновяване на възпитателната задача на учебното заведение.
Заедно с предмета „ Добродетели и вяра “, който КТ „ Подкрепа “ адмирира,
наложително би трябвало да се вкара и съблюдаване на учебния устав и просветителния закон. Но това няма да стане без административни и финансови наказания към родителите, и оценка за дисциплинираност към учениците,
отразяваща обществените и прочувствени умения у децата.
4. Неравенство в образованието: две Българии в една класна стая
Образованието не отстранява, а задълбочава обществените неравенства. Учебното наличие е най-недостъпно за децата от фамилии с невисок социално-икономически статус. Те постоянно нямат поддръжка вкъщи, нито достъп до частни уроци.
Пазарният модел на финансиране основава елитни и маргинализирани учебни заведения – първите стават още по-добри, вторите се отдалечават. Така се затвърждава цикълът на неравенството. Системата би трябвало да обезпечава повече запаси точно на учебните заведения, които работят с най-уязвимите възпитаници.
Недофинансираното обучение се трансфораха в машина за сегрегация. В един съвършен свят, този пазарно-ориентиран модел би подтикнал конкуренция и качество. Но образованието не е съвършен пазар, то явно не е никакъв пазар. Училищата в богати региони притеглят възпитаници от стимулирани фамилии, натрупват повече средства и стават още по-привлекателни. В същото време, учебните заведения в бедните региони остават с учениците, които имат потребност от най-вече поддръжка – деца с обучителни компликации, от фамилии в рецесия, с липса на наставнически надзор. Парадоксално, системата ги санкционира финансово за това, че работят с най-уязвимите. Те получават по-малко средства (защото имат по-малко ученици), само че имат потребност от доста повече запаси – психолози, посредници, логопеди. Вместо да предизвиква качеството, моделът основава и затвърждава една двускоростна просветителна система. Той е фундаментално неправдив и е деен мотор на общественото неравноправие.
Не можем да решим казуса с неравенството, без да решим казуса с образователното наличие, и назад. Сегашната система трансформира съществуващите обществени неравенства в просветителни такива.
5. Бюрокрацията: тихият палач на учителската мотивация
Учителите работят приблизително 49 часа седмично, като 15 от тях отиват за административни действия. Това е голяма загуба на време и сила. Електронните платформи постоянно утежняват, вместо да облекчават, работата.
Бюрокрацията подкопава доверието към учителя, свежда го до " отчетник ", а не самостоятелен експерт. Това е демотивиращо и пречи на творчеството и самостоятелния метод към учениците. Промяната би трябвало да включва действителна цифровизация, унищожаване на дублирани доклади и освобождение на време за същинската задача – преподаването.
Тази смазваща администрация е една от главните аргументи, които отблъскват младите учители от специалността и ги карат да напущат още в първата си година. От години, Ние, настояваме за понижаване на административната тежест, в това число посредством действителна цифровизация и унищожаване на неуместното редом водене на хартиена и електронна документи и обичайното повторение на сходни информации от МОН и РУО.
За страдание, даже въвеждането на нови електронни платформи постоянно води до спомагателни проблеми, сривове и безпорядък, които утежняват, вместо да облекчават работата на учителите.
Бюрокрацията не е просто загуба на време, тя е инструмент за надзор и израз на надълбоко съмнение към учителя. Голяма част от документите, която се изисква от учителя, има " противоречив учебен резултат ". Тя не служи за възстановяване на преподаването, а за доказване на активност пред по-висши инстанции. Учителите усещат, че МОН оказва " засилен напън " върху шефове и районни ръководства за осъществяване на тези безсмислени административни действия. Това основава просвета на отчитане, а не на резултати.
Учителят е третиран не като самостоятелен експерт, на който се има доверие, а като служител, който би трябвало да попълня формуляри, с цел да потвърди, че е бил в час.
Това отношение е надълбоко демотивиращо и е в основата на ерозията на престижа на учителя. Борбата с " бумащината " е в действителност битка за статута и достолепието на учителската специалност.
Петте целта, обрисувани от Синдикат „ Образование “, не са изолирани – те са взаимно свързани и образуват образа на една претрупана, бюрократична и недоверчива система, в която учителят е подложен в подчинена позиция. Без уверено справяне с кадровата рецесия, просветителното неравноправие, експанзията, несъответстващото наличие и бюрократичната тежест, българското обучение няма по какъв начин да се развива сполучливо.
И в случай че българските политици, които са виновни за верните национални просветителни политики, не спрат да флиртуват с българските родители, припознавайки ги като бъдещи гласоподаватели, а българското общество не спре да си показва родното обучение като обществена услуга, то „ демократичното “ обучение ще ни влече към просветителни неуспехи ".
За такава смяна се обяви Синдикат „ Образование “ в своя позиция по основни цели в просветителната система. от профсъюза акцентират, че пред системата стоят доста сериозно значими цели, без чието решение сполучливото ѝ развиване е немислимо. А синдикатът носи отговорността да бъде гласа на хилядите български учители, които всеки ден влизат в класните стаи. Този глас би трябвало да бъде чут, тъй като точно той може да построи най-правилните и устойчиви просветителни политики, се споделя в мнението.
На база на десетките проучвания, Синдикат „ Образование “ упорства още
• В начален стадий (1.–4. клас) да се възвърне оценяването, в това число опция за еднократно повторение на класа при ясни езикови и обществени дефицити. Целта е реализиране на действителни познания, умения и компетентности, а не бърза писта през целият начален стадий.
• Националното външно оценяване (НВО) след 4. и 10. клас би трябвало да бъде отстранено, защото съставлява неефективна статистическа тежест върху системата.
• Задължителната матура по математика би могла да бъде въведена едвам след преструктуриране и облекчение на образователното наличие и изхвърляне на висшата математика от междинното обучение.
В позицията се взима отношение по пет основни политики за избавяне на българското обучение. Ето какво гласи мнението.
1. Кадровата рецесия: Кой ще учи децата на България на следващия ден?
" Българската просветителна система е изправена пред демографска злополука. Почти половината от учителите са на възраст над 50 години, а към една трета – над 55. Предстои всеобщо пенсиониране, а дефицитът към този момент е осезателен, изключително по естествени науки, технологии, инженерство и математика (STEM), както и по български и непознати езици. Липсата на експерти е обичайната за дребните обитаеми места.
Най-тревожно е, че въпреки висшите учебни заведения да създават задоволително педагогичен фрагменти, по-малко от 20% от приключилите влизат действително в учебно заведение. А над 70% от младите учители напущат още през първите три години. Основните аргументи са:
- Непоносими условия на труд – стрес, липса на поддръжка, несъразмерна администрация.
- Неконкурентно заплащане по отношение на други специалности.
- Липса на дейно попечителство и поддръжка към младите учители.
- Враждебно отношение от родители и институции.
Нарастващото натоварване основава серпантина на бърнаут и овакантяване. Изходът е освобождение на учителите от непедагогически задания посредством въвеждане на спомагателен личен състав: админи, посредници, обществени служащи, асистент на учителя и други
2. Учебно наличие, отговарящо на възрастта и действителността
Образователната система преподава от ден на ден, а учениците знаят все по-малко. Учебните стратегии са претрупани, написани на език, несъответстващ за възрастовите благоприятни условия на учениците. Резултатът – механично зубрене, ниска мотивация и функционална неначетеност.
Реформата би трябвало да бъде радикална – не просто олекотяване на наличието, а промяна на философията: от елитарна към приобщаваща и разбираема за всички.
В същото време,
съществуващата система за оценяване, и по-конкретно Националното външно оценяване (НВО), се явява съществена спирачка за всяка промяна в преподаването.
Налице е политическа воля за прекосяване към компетентностен метод и рамкови стратегии, фокусирани върху умения. Но до момента в който ориста на учениците след 7. клас зависи от изпити, които са напълно съдържателно насочени и брутално фокусирани към 2 предмета, учителите са сложени в невъзможна обстановка. Високият залог на НВО принуждава всички – учители, възпитаници и родители – да се концентрират напълно върху подготовката за теста, което значи запаметяване на обстоятелства и решение на стандартизирани формати, омаловажаване на множеството образователни дисциплини, които са решаващи в педагогиката. Това измества на назад във времето развиването на сериозно мислене, креативност и умения за решение на проблеми. Докато този модел не се промени, всяка друга промяна ще бъде алегорична.
3. Агресията в учебно заведение: когато институцията губи престиж
Учителите и учениците стават жертва на растяща експанзия. Инцидентите нарастват внезапно – над 4000 за година. Нараства и насилието по отношение на учителите – регистрирани са 207 случая на експанзия против преподаватели за предходната образователна година.
Агресията е признак на " прочувствената неначетеност ", която системата създава. Както видяхме, просветителната система е захласната от академичното наличие и изцяло подценява развиването на обществени и прочувствени умения като емпатия, ръководство на гнева, решение на спорове и приемливост. Децата не се раждат с тези умения – те би трябвало да бъдат преподадени и моделирани. Когато учебното заведение абдикира от тази своя възпитателна функционалност, то оставя вакуум, който, при липса на съответни модели и в фамилията, се запълва от примитивни реакции – т.е., експанзия. Епидемията от експанзия е директно разследване от неуспеха на възпитателната, а освен на дисциплинарната функционалност на фамилията и учебното заведение, дефицит на прочувствено образование, неналичието на ефикасна предварителна защита и неявяване на пълномощия за учителите. Съществуващата нормативна уредба не пази реда в клас. Учителят е " обезоръжен ", а агресивното държание остава безнаказано.
Необходима е незабавна смяна: връщане на престижа на учителя, възобновяване на възпитателната задача на учебното заведение.
Заедно с предмета „ Добродетели и вяра “, който КТ „ Подкрепа “ адмирира,
наложително би трябвало да се вкара и съблюдаване на учебния устав и просветителния закон. Но това няма да стане без административни и финансови наказания към родителите, и оценка за дисциплинираност към учениците,
отразяваща обществените и прочувствени умения у децата.
4. Неравенство в образованието: две Българии в една класна стая
Образованието не отстранява, а задълбочава обществените неравенства. Учебното наличие е най-недостъпно за децата от фамилии с невисок социално-икономически статус. Те постоянно нямат поддръжка вкъщи, нито достъп до частни уроци.
Пазарният модел на финансиране основава елитни и маргинализирани учебни заведения – първите стават още по-добри, вторите се отдалечават. Така се затвърждава цикълът на неравенството. Системата би трябвало да обезпечава повече запаси точно на учебните заведения, които работят с най-уязвимите възпитаници.
Недофинансираното обучение се трансфораха в машина за сегрегация. В един съвършен свят, този пазарно-ориентиран модел би подтикнал конкуренция и качество. Но образованието не е съвършен пазар, то явно не е никакъв пазар. Училищата в богати региони притеглят възпитаници от стимулирани фамилии, натрупват повече средства и стават още по-привлекателни. В същото време, учебните заведения в бедните региони остават с учениците, които имат потребност от най-вече поддръжка – деца с обучителни компликации, от фамилии в рецесия, с липса на наставнически надзор. Парадоксално, системата ги санкционира финансово за това, че работят с най-уязвимите. Те получават по-малко средства (защото имат по-малко ученици), само че имат потребност от доста повече запаси – психолози, посредници, логопеди. Вместо да предизвиква качеството, моделът основава и затвърждава една двускоростна просветителна система. Той е фундаментално неправдив и е деен мотор на общественото неравноправие.
Не можем да решим казуса с неравенството, без да решим казуса с образователното наличие, и назад. Сегашната система трансформира съществуващите обществени неравенства в просветителни такива.
5. Бюрокрацията: тихият палач на учителската мотивация
Учителите работят приблизително 49 часа седмично, като 15 от тях отиват за административни действия. Това е голяма загуба на време и сила. Електронните платформи постоянно утежняват, вместо да облекчават, работата.
Бюрокрацията подкопава доверието към учителя, свежда го до " отчетник ", а не самостоятелен експерт. Това е демотивиращо и пречи на творчеството и самостоятелния метод към учениците. Промяната би трябвало да включва действителна цифровизация, унищожаване на дублирани доклади и освобождение на време за същинската задача – преподаването.
Тази смазваща администрация е една от главните аргументи, които отблъскват младите учители от специалността и ги карат да напущат още в първата си година. От години, Ние, настояваме за понижаване на административната тежест, в това число посредством действителна цифровизация и унищожаване на неуместното редом водене на хартиена и електронна документи и обичайното повторение на сходни информации от МОН и РУО.
За страдание, даже въвеждането на нови електронни платформи постоянно води до спомагателни проблеми, сривове и безпорядък, които утежняват, вместо да облекчават работата на учителите.
Бюрокрацията не е просто загуба на време, тя е инструмент за надзор и израз на надълбоко съмнение към учителя. Голяма част от документите, която се изисква от учителя, има " противоречив учебен резултат ". Тя не служи за възстановяване на преподаването, а за доказване на активност пред по-висши инстанции. Учителите усещат, че МОН оказва " засилен напън " върху шефове и районни ръководства за осъществяване на тези безсмислени административни действия. Това основава просвета на отчитане, а не на резултати.
Учителят е третиран не като самостоятелен експерт, на който се има доверие, а като служител, който би трябвало да попълня формуляри, с цел да потвърди, че е бил в час.
Това отношение е надълбоко демотивиращо и е в основата на ерозията на престижа на учителя. Борбата с " бумащината " е в действителност битка за статута и достолепието на учителската специалност.
Петте целта, обрисувани от Синдикат „ Образование “, не са изолирани – те са взаимно свързани и образуват образа на една претрупана, бюрократична и недоверчива система, в която учителят е подложен в подчинена позиция. Без уверено справяне с кадровата рецесия, просветителното неравноправие, експанзията, несъответстващото наличие и бюрократичната тежест, българското обучение няма по какъв начин да се развива сполучливо.
И в случай че българските политици, които са виновни за верните национални просветителни политики, не спрат да флиртуват с българските родители, припознавайки ги като бъдещи гласоподаватели, а българското общество не спре да си показва родното обучение като обществена услуга, то „ демократичното “ обучение ще ни влече към просветителни неуспехи ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ